Не ми липсва много.

Само сутрин, когато се събуждам.

  Когато не знам - сън ли беше или истина.

Не ми липсва много.

Само когато съм сама.

  Защото той трябваше да е там. А сега - само спомени накуп.

Като филмова лента - смях, сълзи, раздяла.

Сега си тук, а след това те няма.

Само спомени останаха. Всичко друго изхвърлих.

А това в сърцето - кой ще го изхвърли? И кога?

Не ми липсва много.

Само късно вечер. Когато съм изморена.

  А той трябваше да е там. Да се усмихне и да каже:

"Обичам те!"

Не ми липсва много.

И даже почти не се сещам за него.

Само днес, вчера и .. може би малко утре.

Лъжа е, че без него мога. Лъжа е, че не го обичам.

Лъжа е, Боже, че имам сили …